Село Рибарица се намира в Северна България, в подножието на Стара планина, по поречието на река Бели Вит и нейните притоци. Именно тази переста водна мрежа, наподобяваща рибена кост, е донесла и името на селото – Рибарица. То отстои на 12 км югоизточно от китния балкански град Тетевен , на 75 км югозападно от областния град Ловеч и на около 140 км североизточно от столицата София.
В околностите на Рибарица се намират едни от най-красивите природни резервати в България, чиято зеленина през топлите месеци предизвиква чувство за блаженство и разтуха у всички посетители на местността, а през зимата се превръщат в същинска зимна приказка.
Красотата, тишината и спокойствието в тази част на Балкана са привличали вниманието на древните цивилизации още преди 7 000 г. Освен траките и римляните, които са минали от тук, Рибарица е съществувала като селище и по време на Второто българско царство. А една местна легенда говори, че лечебните сили на природата са вдигнали на крака нелечимо болната дъщеря на Иван Асен II – Тамара, която по препоръките на местен лечител беряла билки от поляната над Рибарица (която днес е част от центъра на селото).
Обособяването на Рибарица като село и официалното му обявяване за такова, става около 40 години след Освобождението на България. Малко по-рано, започва строежът и на първите вили в областта – на директора на тетевенската банка Марин Ничев (през 1906), на проф. Жеко Спиридонов, на фамилиите Дейкови и Балабанови и на Владимир Вазов (през 1911 г.). През 1919 г. Рибарица вече започва да се възприема като туристически обект, а през 1963 г. е обявена за планински климатичен курорт. През март 2007 г. обезлюдените села Горуньово и Брезово стават част от територията на Рибарица.